вторник, 31 август 2010 г.
понеделник, 30 август 2010 г.
неделя, 29 август 2010 г.
петък, 27 август 2010 г.
ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеше да им остане хубавото прекарване на почивния ден сред красотата на природата.
Утрото е свежо и красиво. Птици се надпяват в клоните на сънените още дървета. От ниското долита шумът от бързеите на реката. От двете страни на пътеката по която вървят, растителния свят се е развихрил, окрилен от лятното си въображение. Вървят все навътре и навътре в планината, а къпини няма и няма. На едно място, на малка полянка, най-после откриват няколко храста, но плодовете са колкото да похапнат, не и да напълнят пластмасовите кофички.
- Леле, колко са едри и сладки! – възкликва той.
- Я да опитам и аз. О, чудесни са!
Пръстите и устните им се нацапват с мастиления цвят на къпиновия сок. И когато се позасищат, тя откъсва една едра къпина и приближава към него. Той си мисли, че ще му я подаде да я изяде и отваря широко уста, но тя протяга ръка към лицето му и пита:
- Искаш ли да ти нарисувам мустаци?
- Моля те, недей. Няма да мога да ги измия и как ще мина после из града.
- Хайде де, дай ми да ти нарисувам. Знаеш ли колко много ще ти приличат едни засукани къпинови мустаци!?
И понечва наистина да го направи. Той побягва по поляната да се спаси от това й желание. Тя го гони и вика:
- Щом се съпротивляваш, като те хвана ще ти нарисувам не само мустаци, ами и брада, така да знаеш.
Оставя се да го застигне, но заема отбранителна поза.
- Само посмей, пък да видиш после какво ще ти се случи.
- Да видим!
Сборичкват се. Доставя му удоволствие да се прави на по слаб и удовлетворява желанието й. После, когато тя постига целта си му се оставя да я затисне с тежкото си силно тяло и тогава той, на свой ред й рисува брада и мустаци, и й вика:
- Я ми кажи сега какво ще правиш? Кой ще хареса брадата жена?
- Все ще се намери някой глупчо между мъжете, който ще ме хареса.
- Не вярвам да има такъв.
- А, аз познавам един.
- И кой е той?
- Ти – смее се предизвикателно тя.
Отново сборичкване. Под тях смачканите билки ухаят и замайват. Къпините цапат дрехите им, но кой е в състояние да мисли за това?
Дълго се излежават в меката трева на полянката. Когато стават се споглеждат, виждат как са се изпоцапали и избухват в чистосърдечен смях. На любовта й е весело при всички обстоятелства, намира всичко за забавно и обръща всичко на игра.
- Какво ще правим сега? – пита тя, като гледа състоянието на дрехите им.
- Ще слезем на реката, ще се измием, ще изпереш дрехите и докато те изсъхнат, ще се къпем в някой вир.
- А къпините? Кога ще наберем, нали за това сме тръгнали?
- Ден голям. Лято е. Има време и за тях. Пък ако не успеем и утре е ден.
- Но не е почивен.
- Ще дойде и почивен – отвръща оптимистично.
- Само че тогава вече може да няма къпини.
- Абе я си гледай живота и не мисли за после. Ще бъдем цял ден заедно, денят е прекрасен, ще си прекараме чудесно на реката. Какво повече ти трябва?
- Нека бъде както казваш. Да вървим към реката тогава.
И там наистина ги очакват щастливи мигове. Щом са заедно, за влюбените няма значение къде са и с какво се занимават. Това е голямата магия на любовта.
Когато след щастливия ден се прибират в града, минувачите с любопитство и с разбиращи усмивки гледат недоизпраните им дрехи, недоизмитите им лица.
Но такава си е тя, любовта, по някога чувството й за хумор се проявява по странен начин…
Утрото е свежо и красиво. Птици се надпяват в клоните на сънените още дървета. От ниското долита шумът от бързеите на реката. От двете страни на пътеката по която вървят, растителния свят се е развихрил, окрилен от лятното си въображение. Вървят все навътре и навътре в планината, а къпини няма и няма. На едно място, на малка полянка, най-после откриват няколко храста, но плодовете са колкото да похапнат, не и да напълнят пластмасовите кофички.
- Леле, колко са едри и сладки! – възкликва той.
- Я да опитам и аз. О, чудесни са!
Пръстите и устните им се нацапват с мастиления цвят на къпиновия сок. И когато се позасищат, тя откъсва една едра къпина и приближава към него. Той си мисли, че ще му я подаде да я изяде и отваря широко уста, но тя протяга ръка към лицето му и пита:
- Искаш ли да ти нарисувам мустаци?
- Моля те, недей. Няма да мога да ги измия и как ще мина после из града.
- Хайде де, дай ми да ти нарисувам. Знаеш ли колко много ще ти приличат едни засукани къпинови мустаци!?
И понечва наистина да го направи. Той побягва по поляната да се спаси от това й желание. Тя го гони и вика:
- Щом се съпротивляваш, като те хвана ще ти нарисувам не само мустаци, ами и брада, така да знаеш.
Оставя се да го застигне, но заема отбранителна поза.
- Само посмей, пък да видиш после какво ще ти се случи.
- Да видим!
Сборичкват се. Доставя му удоволствие да се прави на по слаб и удовлетворява желанието й. После, когато тя постига целта си му се оставя да я затисне с тежкото си силно тяло и тогава той, на свой ред й рисува брада и мустаци, и й вика:
- Я ми кажи сега какво ще правиш? Кой ще хареса брадата жена?
- Все ще се намери някой глупчо между мъжете, който ще ме хареса.
- Не вярвам да има такъв.
- А, аз познавам един.
- И кой е той?
- Ти – смее се предизвикателно тя.
Отново сборичкване. Под тях смачканите билки ухаят и замайват. Къпините цапат дрехите им, но кой е в състояние да мисли за това?
Дълго се излежават в меката трева на полянката. Когато стават се споглеждат, виждат как са се изпоцапали и избухват в чистосърдечен смях. На любовта й е весело при всички обстоятелства, намира всичко за забавно и обръща всичко на игра.
- Какво ще правим сега? – пита тя, като гледа състоянието на дрехите им.
- Ще слезем на реката, ще се измием, ще изпереш дрехите и докато те изсъхнат, ще се къпем в някой вир.
- А къпините? Кога ще наберем, нали за това сме тръгнали?
- Ден голям. Лято е. Има време и за тях. Пък ако не успеем и утре е ден.
- Но не е почивен.
- Ще дойде и почивен – отвръща оптимистично.
- Само че тогава вече може да няма къпини.
- Абе я си гледай живота и не мисли за после. Ще бъдем цял ден заедно, денят е прекрасен, ще си прекараме чудесно на реката. Какво повече ти трябва?
- Нека бъде както казваш. Да вървим към реката тогава.
И там наистина ги очакват щастливи мигове. Щом са заедно, за влюбените няма значение къде са и с какво се занимават. Това е голямата магия на любовта.
Когато след щастливия ден се прибират в града, минувачите с любопитство и с разбиращи усмивки гледат недоизпраните им дрехи, недоизмитите им лица.
Но такава си е тя, любовта, по някога чувството й за хумор се проявява по странен начин…
четвъртък, 26 август 2010 г.
ДА ВИДИШ ЩАСТИЕТО СИ
ДА ВИДИШ ЩАСТИЕТО СИ
- Хайде, сънливко, събуди се!
След тези думи усети леко разтърсване на раменете. Повдигна натежалите си за сън клепачи и я видя разрошена, надвесена над лицето му.. Разтърка очи и се размърда.
- Какво си се развикала толкова рано? Не стига, че не ме остави цяла нощ да спя, ами сега пък ме вдигаш да ставам толкова рано.
- Ще спиш когато остарееш. Сега ще е голям резил да оставя това младо силно и здраво тяло да се излежава в бездействие.
- Като те гледам каква си рошла се питам как можах да се влюбя в тебе? – шегува се той. – Отгоре на това си и досадна, не ме оставяш да поспя. За къде си се разбързала толкова?
- Как за къде!? Нали решихме преди да се заловим за работа да разгледаме града.
- Само ако знаеш как ми се спи…
- Сега ще те разсъня – мушна се под завивката тя и започна да обхожда тялото му с нежните си ръце.
- Ей, толкова си ненаситна, ама не мога да ти устоя – мушва се под чаршафа при нея.
Боричкане, смях, затишие, учестено дишане, блаженство…
- Сега да ставаме.
- Предпочитам да прекарам тук деня си в леглото с тебе.
Като вижда, че думите не вършат работа издърпва със замах чаршафа от леглото и това вече дава желания резултат.
След утринния тоалет хапват набързо каквото е останало от вечерта и се приготвят да излизат.
Той винаги я преварваше да се облече и обичаше да наблюдава суетнята й пред огледалото.
Новата рокля й стоеше чудесно. Помогна й при ритуала със слагането на бижутата. Толкова хубаво й стоеше колието на нежното вратле, че предизвика умилението му и не се стърпя да не го целуне. Гребенът трудно влизаше в дългата й буйна коса, в която пръстите му обичаха да се ровят. От рошлата допреди миг, не остана и следа. Пръсна парфюм в косата, сложи червило на устните. След това пъхна изящните си крачета в обувките с висок ток, с което те станаха още по изящни и преметна малката си кокетна дамска чантичка през рамо.
Обзе го неизпитвана радост, докато наблюдаваше всичко това. Нещо повече, изпита дълбоко чувство на гордост, че тази млада и красива жена ще бъде с него в този непознат град.
Не се стърпя, грабна я на ръце, завъртя я в обхваналото го вълнение и когато погледна в огледалото, застина. За пръв път виждаше щастието да го гледа в очите, приело неговия образ.
- Обичам те.
- И аз тебе.
След това те изхвърчаха на улицата и се впуснаха да разхождат любовта си в непознатия град.
вторник, 24 август 2010 г.
понеделник, 23 август 2010 г.
петък, 20 август 2010 г.
четвъртък, 19 август 2010 г.
сряда, 18 август 2010 г.
вторник, 17 август 2010 г.
понеделник, 16 август 2010 г.
неделя, 15 август 2010 г.
събота, 14 август 2010 г.
петък, 13 август 2010 г.
сряда, 11 август 2010 г.
вторник, 10 август 2010 г.
понеделник, 9 август 2010 г.
събота, 7 август 2010 г.
сряда, 4 август 2010 г.
понеделник, 2 август 2010 г.
неделя, 1 август 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
