Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 30 юни 2011 г.

НОЩ ПРИКАЗНА

НОЩ ПРИКАЗНА


Нощ приказна,
задъхана в пиянството
от аромата на липите,
с нас крачи през света.
Върти над нас
спиралите си звездни,
потънала в мълчанието
на ненатрапчивата своя мъдрост.
До мене дишаш ти,
потръпват раменете ти –
изпълнена си цялата с очакване –
в ръце люлееш нежността си.
Край нас,
в тревата газят сенки на дърветата
и мълчаливо се целуват.
Нощта,
пропита като теб с очакване,
ме гледа,
но чудото не става.

сряда, 29 юни 2011 г.

ОТДАВНА

ОТДАВНА


Младежи мили,
не гледайте на мен
и възрастта ми
снизходително,
дори пренебрежително,
защото,
с това,
с което
храните деня си,
отдавна с него съм преял…

вторник, 28 юни 2011 г.

ЗАЩО

ЗАЩО

Познаваме града си
и улиците му –
природата околовръст;
родината, планетата, познаваме
и погледът ни вече е в Луната.
Но себе си,
най-близкото до нас,
защо така фатално не познаваме?

понеделник, 27 юни 2011 г.

ДЪЛБОКА НОЩ

ДЪЛБОКА НОЩ


Дълбока нощ.
И дълга.
Най-дългата
и тъмната –
погълнала луната,
затулила звездите,
захвърлила света
на тъмнината
в сянката студена.
И в полунощния й час –
ни вчера, нито утре.
Аз в него, изтерзан,
в леглото се въртя
прегърнал
най-голямото
безсъние.
Безкрайна нощ
изтрила светлината,
откраднала надеждите.
Потънал в нея,
без порив, и без мисъл –
дори не се опитвам
да търся някакъв
житейски смисъл.
И в мъртва тишина –
безлуние,
и моето отчайващо бездумие.
Дълбока нощ,
в която не познал ме,
сънят край мен минава,
ръка в ръка със нея
и заедно, без мен,
ще влязат в идващия ден.

неделя, 26 юни 2011 г.

ХУДОЖНИКЪТ

ХУДОЖНИКЪТ


Художникът
не е чиновник –
костюм и вратовръзка
той не носи,
обувките му често са нелъснати,
но сетивата му,
но сетивата му
от употреба
до блясък светят –
с най-хубавата дреха,
с дрехата на светлината,
е облечена душата му.

петък, 24 юни 2011 г.

ФРАГМЕНТИ 11

ФРАГМЕНТИ 11


* * *
Като красив мираж притичва детството
на спомена по бялата пътека.
На времето в тревата то е капнал плод.
Аз с него ще нахраня мравките на бъдните си дни.

* * *
Пътуваме, пътуваме безкрайно
и търсим светло бъдеще,
а неизменно в миналото се завръщаме.

* * *
И на щурците песента е същата,
но други са певците дето я редят.

* * *
Един врабец кълве на есента презрялото зърно.
Разчепква с човка упорито той на зимата съня.
И аз съм като него в есенния ден –
разчоплям с мисълта си
на спомена зърното сладко,
на лятото си в миналото време.

* * *
И тази есен
дървото разпродаде до едно листата си –
откупи с тях живот за идната година.

* * *
Подобно настроението ми,
Балканът днес контура си избистри.

* * *
До вчера бе дървото страст и огън,
гореше в цветове и радваше очите ми.
А днес е то магарешки бодил изсъхнал
в лицето на небето.

четвъртък, 23 юни 2011 г.

НЕ ЗАБРАВЯЙ

НЕ ЗАБРАВЯЙ



И колкото
и да ти бъде трудно
не забравяй,
че в този миг
поне един човек
издъхва някъде забравен,
и изоставен от живота.
Той предпочита твоя ад моментен
или във времето разтеглен –
бедата ти,
за него ще е сладка,
като сън.

сряда, 22 юни 2011 г.

НО ДОТОГАВА

НО ДОТОГАВА

Умората отвсякъде ни дебне.
Умората ще ни притисне,
ще ни хване
и най-накрая,
все някой ден,
ще ни превърне
в прах и пепел.
Но дотогава,
ех, но дотогава нека ярко слънце
да влива огън в нашите тела;
в съцветията слънчеви,
за нас пчелите мед да сбират
и изворите, и цветята,
да пълнят нашите гърди
с живот и аромати;
да стенат нека сетивата ни
в опиянението неизпитвано
от радостта и светлината.

вторник, 21 юни 2011 г.

НЕ СЕ ПОВТАРЯ

НЕ СЕ ПОВТАРЯ



И сякаш изпод стъпките ти леки
разцъфват мащерката и омайничето,
омаяло ме с утринни възторзи.
Събуждат стъпките ти меки
на славея гласа
и слънцето повдигат от постелята му топла –
те дават на потока тон за песен
и сред тревата росна
написват нежни стихове
на планината в антологията синя.
Прегърнала деня,
към мен вървиш с усмивка на дъгата
и пеперудите от дланите ти литват
за новия си танц,
от твоята походка вдъхновен.
А от небето синеоко,
разместила пространствата на битието,
се спуска моята душа
да разчете
кодираното заклинание от тях в тревата.
Течащата вода в потока ми напомня настойчиво,
че всичко се повтаря –
не се променят пътят и гласът й,
но аз не мога да забравя,
че любовта не се повтаря.

понеделник, 20 юни 2011 г.

ЕДНА ЗАПЯЛА ЧУЧУЛИГА

ЕДНА ЗАПЯЛА
ЧУЧУЛИГА



Една запяла чучулига
събужда спомени далечни –
трепти с крилца
в простора необятен
и разпилява с песента си
на хоризонтите чертите сини.
Едно момче нагазило в тревите
на песента й се любува
сред сененокосни аромати.
А всеобичащото слънце,
с аплодисментите си щедри,
изсмуква сърцебиенето на земята
и с усмивка лъчезарна
слиза тихо в песента й.
Едно момче, до кръста голо,
се учи да коси –
държи косата неумело,
но с дързост в погледа върти косата,
която вдига яребиците от сън
от росната трева.
През окосеното край него
прелитат буйните коне на детството,
развели гриви над мечтите му.
Една запяла чучулига,
трепти с крилца сред пладнето горещо
в зенита на живота ми...



21. 8. 2011 г. - Троян

неделя, 19 юни 2011 г.

ВЕЧЕРНО НАСТРОЕНИЕ

ВЕЧЕРНО
НАСТРОЕНИЕ



Изтрива мракът видимия свят –
прибира търпеливо и с усърдие
картините му пъстри
в албума си за друго време.
Щурците още се спотайват –
гласът на совата ли ги изплаши?
Така ми липсва тихата им песен.
И само вятърът край мен
на храстите съня пребърква –
не знам какво очаква в него да намери –
като джобовете ми той е празен.
Денят затваря шумовете си
в кошарата на идващата нощ –
заспива неусетно планината.
А горе,
в недоугасналия ъгъл на небето,
в неизвалялото се синьо,
засмян прохожда младенецът месец.
През рамото му виждам да наднича
ненаигралото се в мен дете.

събота, 18 юни 2011 г.

ЗА ТЕБЕ 2

ЗА ТЕБЕ 2


1.
Аз в твоята радост пак се оглеждам,
в смеха на очите ти влюбени,
в щастливото твое мълчание.
По пътя ти светъл върха си достигам,
от моя връх своя звезда ти докосваш.


2.
Ела, ще приспим на открито –
нощта ще ни бъде
леглото покрито с трева,
а звездното тихо небе
ще ни бъде завивка.
За нощна лампа ще имаш луната –
щурци ще щурят пътеките лунни
в съня на любовното наше безсъние.
А ако звезда се откъсне от клона си,
подарък за тебе тя нека да бъде.

петък, 17 юни 2011 г.

ЛЮЛЕЯ СЕ

ЛЮЛЕЯ СЕ

Люлее се
събудената в мене радост,
на сламчицата тънка
на смеха ти се люлее.
Напред –
от щастието, безтегловен;
назад –
от щастие несигурен
за бъднината.
И се боя по детски
от отливите на смеха ти.
Приспивно люшкам се,
изпаднал в транс
аз в приказната люлка на мига;
на отреденото ми време
в топлата прегръдка.
От нея ако се изпусна,
ще се опитам да се хвана
за слънчевия лъч
на твоята пленителна усмивка.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

ЗА ЛЮБОВТА - 2

ЗА ЛЮБОВТА - 2

1.

Тук, в планината, няма нужда
да крием радостта си.
Тук няма кой да ни причаква;
тук клюката не е на пост
и завистта е невъзможен гост,
спокойно можем да вървим един до друг.
Ръката ми в ръката си държиш,
очите ми в очите ти потъват
и любовта ни е свободна –
ненужно е да стъпва все на пръсти,
да крачи мълчешком.
Но кратките ни мигове
вървят в една посока –
към спирката на нашата раздяла.


2.

Умря любовта.
Като ябълка капна
в тревата на делника
от зеления клон на живота.
Капна тя
ненатрупала своята сладост.
Трудно узрява плодът на голямото щастие,
плодът на доброто –
търпение трябва и хубаво време.
Недозрялата, плаха любов,
няма плод да роди.

сряда, 15 юни 2011 г.

ЗА РЪЦЕТЕ НА ЖЕНИТЕ

ЗА РЪЦЕТЕ
НА ЖЕНИТЕ



Свети са ръцете ви, жени.
И благословени –
люлките ни залюлели.
В домовете ни уют създавате,
и с любов ги украсявате.
Дрехите ни празнични
с шарки весели извезвате.
С тях засявате земята бащина,
хляба за трапезата ни месите,
и телата ни с горещи ласки галите.
Свети са ръцете ви, жени –
с тях разчупвате
топлите димящи пити
синовете ни да храните.
Аз с признателност голяма
пръстите им ще целуна –
те на топъл хляб ухаят,
на живот и вечна младост.
Свети са ръцете ви, жени!

вторник, 14 юни 2011 г.

ОТ СТИХОВЕТЕ МИ

ОТ СТИХОВЕТЕ МИ

От стиховете ми нахлуват в мене
и оживяват дни щастливи.
Присъствие на пролет в есента,
което като малко камъче
ще се търкулне в лудото си спускане
към слънчевото дъно.
Там дишат любовта
и нежността в сърцето,
там светлината озарява
изживяното с неповторима сила
под звуците от музиката на душата.
Едно присъствие в което месец май
цъфти сред аромати,
където красотата с красота се среща,
където е едно
изпуснато хвърчило пъстро на живота.




ФРАГМЕНТИ – 10

ФРАГМЕНТИ – 10


* * *
Поезията е мечта.
За сития е тя излишно бреме –
за гладния – насъщен хляб.


* * *
Човек без цел –
перце отскубнато от птица –
веднъж отскубнато,
не ще намери птицата си.


* * *
Достатъчна си ми –
аз в теб намирам чудесата си.


* * *
Светът сне е ни черен, нито бял,
светът е целият в безброй нюанси.


* * *
В леглото празно
лежи надеждата.
Тя днес е болна.
Над нея мисълта ми цяла нощ будува.

* * *
Най-сладка е от всичко любовта
замесена от бързите ръце на случая.


* * *
Каква нелепа драма –
да търсиш вечно себе си
в самия себе си.

неделя, 12 юни 2011 г.

НЕ СЪМ

НЕ СЪМ

Не съм избраник на съдбата,
но крача с вдигната глава.
Поклон пред никого не правя,
макар, че в трудния ми път
побратим ми е бедността.
И въпреки коварства и омрази,
усмихвам се,
цветя садя,
напред вървя,
любов раздавам,
и следвам светлите си идеали.

петък, 10 юни 2011 г.

ЗА ТЕБЕ

ЗА ТЕБЕ

1.

РЪЦЕТЕ ТИ

Ръцете ти говорят
както нищо друго в теб.
В тях грее слънчева жарава
и могат като вятъра да галят,
от камък образа ми да изваят,
неуловимото за миг да хванат.
Земята цяла могат да прегърнат,
на всичко могат те живот да вдъхнат
и красотата да разсаждат,
дръвче да посадят
и с нежност цвете да посеят.
В нощта звездица могат да запалят,
следа през времето от тях да светне
и път далечен да прокарат
към непознати хоризонти.
Но най е хубаво това,
че с обич мен горещо ме прегръщат.


2.

ЩЕТЕ ВГРАДЯ

Ще те вградя
на младите треви
в зеления примамващ блясък,
на вятъра в потръпващия полъх,
заплел коси в крайречните ракити,
на полските цветя в уханието нежно,
на боровете стройни
в зеленото мълчание,
в загадъчния и далечен
шепот на звездите,
и в слънчевата музика на светлината,
за да те имам винаги,
когато пожелая!

четвъртък, 9 юни 2011 г.

ДА БЪДЕ

ДА БЪДЕ

В измислената планина на красотата,
създадена от нашата любов,
да бъдем двата най-високи върха,
два цвята разцъфтели
под пеещото слънце на живота.
Да бъдем два вековни бука
преплели клоните
във влюбена прегръдка –
прегърнали една съдба
минаваща през времето космично.
Да бъдем два пенливи ручея,
които вливат своите води искрящи
в скокливия поток на щастието.
И нека нашата любов
с гласа му неуморно да бълбука.
А бъднината с мисъл още недокосвана,
създадена от нас, за нас,
с дъха на вечността да ни обгръща,
сърцата ни да радва безконечно,
в зениците ни вечно да е жива.
Да бъде любовта безкрайна,
като небето над атлазената планина –
да бъде образ и подобие
на божията истина,
любов и мъдрост!

сряда, 8 юни 2011 г.

ПОДАРЪК

ПОДАРЪК

Днес зимата ни подарява
невероятно топъл, слънчев ден ден.
Под радостта на нашите тела
в тревата суха
извират летни аромати.
Един щурец
от светлината на деня подмамен
или от шепота на думите ни нежни
наднича с нетърпение
на януари в бялото лице;
наднича с плаха песен
на любовта ни в бликащия извор.
Нестройничко звучи
недонастроената му цигулка,
но как е хубаво да чуем
отново звуците й топли,
гласа на лятото да чуем посред зима.
Не е ли тази тиха песен
един подарък летен,
от зимата,
за нашата любов?

вторник, 7 юни 2011 г.

ПРЕДИ ДА ДОЙДАТ ДУМИТЕ

ПРЕДИ ДА ДОЙДАТ ДУМИТЕ

Преди да дойдат думите
в полето на сърцето те са тичали,
през погледа ми са минавали,
за да добият цвят и форма.
На мисълта
по върховете стръмни и далечни
са се катерили.
В гората гъста на живота път са търсили,
на дните ми
по пътищата прашни са се лутали;
на вятъра от звуците,
на слънцето от силата са вземали,
добивали са своя блясък златен.
Преди да дойдат думите,
летели са те с порива
на моите необуздани чувства.
Преди да дойдат думите…

понеделник, 6 юни 2011 г.

ТРЕТИ РАЗГОВОР С ВЕДРИНА

ТРЕТИ РАЗГОВОР С ВЕДРИНА

Златно слънце прежуря над позлатеното поле. Малко ручейче клокочи в ниското – синя вена, по която изтича животът на лятото. На малката полянка пред мен седи млада жена и рисува – рисува направо с пръсти по дърветата. Палитрата и е странна, от нозете й се разлива неусетно в цялото пространство околовръст и се оказва, че съм стъпил, по-точно казано, нагазил в нея. Тя ме поглежда изпод вежди, изненадана от присъствието ми, но не се разсърди. Напротив, зарисува и по мен и преди още да съм се опомнил от изненадата, попита с дяволита нотка в гласа:
- Какво ще кажеш? Харесва ли ти картината ми?
- Ведрина!? Какво правиш тук? – в недоумение отвръщам на въпросите й с въпрос.
- Как, какво? Не виждаш ли? Рисувам с твоите очи…
- Рисуваш с пръсти.
- Не, по-скоро с мисъл.
- Но ти не си художничка!?
- Не съм, но бях. Всички сме художници. Едни го знаят, други не. Сега си припомням как се рисува с боите на живо.
- Изглежда предпочиташ топлите тонове.
- В момента е тяхното време. Ще дойде редът и на другите.
- Кога пристигна тук, Ведрина?
- Не съм Ведрина, но можеш и така да ме наричаш, ако повече ти харесва.
- А коя си тогава?
- Аз съм есента. Току-що пристигам. Толкова е вълнуващо! Ще нашаря гората по свой, тоест, по твой вкус. Ти нали точно такава искаш да бъде в момента?
- Да. Беше ми поомръзнало само зеленото.
- Ти си гората и не може да бъдеш друга, освен каквато искаш да си.
- Да не те е хванало все още силното слънце? Как така ще съм гората, като съм човек, застанал пред тебе.
- Човекът пред мене е проявление на гората, а гората е проявление на човека в единното цяло.
- Извинявай, звучиш ми твърде объркано.
- Отначало е така, докато разбереш главното, основния замисъл на Съзиданието.
Тук вече нямаше какво да кажа, освен да замълча. Тишината сякаш пада от небето и натегна върху мен с неуловимото си присъствие. Изглежда Ведрина долови по телепатичен път мисълта ми и рече:
- Ти си тази тишина и въздухът от който тя се спуска. Аз рисувам тишината върху гората с мисълта ти.
И след като аз, объркан, продължавах да мълча, тя добави:
- Правя й портрет, погледната през твоите очи.
Реших да насоча разговора в друга посока:
- Макар в красиви, светли и топли тонове, картината е малко тъжна…
- Така е. Светлото и тъмното вървят ръка за ръка. Ако не видиш светлината, няма да видиш и сянката, ако не виждаш тъжното, няма да забележиш веселото, ако не почувстваш делника, как ще усетиш празника?
- Сега остава да кажеш, че аз съм и есента.
- Разбира се. Всичко е едно цяло. Аз съм ти и ти си аз.
- Не, ти си жена, а аз съм мъж и не сме съвсем едно.
- Аз съм жена, за да познаеш мъжа в себе си, ти си мъж, за да позная жената в себе си. Аз и ти сме Аз. Как иначе, ще можем да се погледнем отстрани и да се порадваме сами на себе си? Всичко е толкова интересно и забавно! Не мислиш ли!?
Изведнъж отнякъде се появи едно куче и се разлая срещу мен. Потокът на мислите ми прекъсна. Видях се сам сред полето. “Дали пък не съм куче, за да позная човека?” – изненадващо се запитах. После махнах с ръка за да пропъдя като досадна муха тези мисли и тръгнах през полето. В далечината, есента, в образа на Ведрина, бавно се отдалечаваше и продължаваше да рисува с широки жестове на ръцете с очите ми.

неделя, 5 юни 2011 г.

ТРИСТИШИЯ

ТРИСТИШИЯ
1.
За любовта и свободата
най-трудно думи се намират –
за бягството, най-лесно.
2.
Изпод езика думите си вадиш
и затова горчат
и в локви моите очи превръщат.
3.
Загледан в битието си
остана сляп за красотата
на облаците и небето.

4.
Ръка в ръка с омразата
ще стигнеш до отсъствието
на хляба, виното и обичта си.

5.
Под купола на времевата стряха
се виждам жив
в сърцата на избягали от мен жени.
6.
Изпод нокът
излизат думите ти от устата ти
и удвояват разстоянието между нас.

7.
Мълчи! Засъхна тъкмо
от думите ти на гърба ми хвърлената кал.
Но как от дъното на чашата си да я махна?

събота, 4 юни 2011 г.

ДВУСТИШИЯ

ДВУСТИШИЯ


* * *

По злобата ако вървиш
ще стигнеш до заключена врата.


* * *


Най-трудно е да си запазиш място
във времето на хората след тебе.


* * *


Ако аз по пътеката на любовта си тръгна
ще стигна неизменно пак до тебе.


* * *


След стъпките на думите си стъпвам
и стигам до отсъствието от живота.


* * *


Най-тежката разлъка –
разлъката със себе си самия.


* * *


Примирал съм от жажда често до
препълнената чаша на живота.


* * *


В чужд образ можеш ли
да стигнеш ти до своя мисъл?


* * *


След блясъка на ярките светкавици на любовта си
сега посипвам с пепелта от тях главата си.

петък, 3 юни 2011 г.

НЕ ТИ ДОСТИГАТ

НЕ ТИ ДОСТИГАТ

1.
Не ти достигат думите ми топли,
не ти достигат жарките ми ласки,
оскъдна ти е топлината на ръцете ми
и недостатъчен ти е изглежда пламъкът
на влюбените ми очи.
В душата ми навярно ти е тясно
и неуютно в моите мечти,
и затова изглежда ме напускаш


2.
Под клоните на боровете стари
се скитам тъжен и унил.
И в тишината на гората
аз търся силуета ти забравен,
но тишина намирам само
и сянката на летен облак
в ливадата на паша слязла.
Тук тишината дълго ме прегръща
и с твоето мълчание мълчи.

ИЗСТРАДАХ

ИЗСТРАДАХ


Изстрадах самотата си.
И любовта изстрадах.
За теб изстрадах най-добрите си,
най-топлите си и красиви думи.
Събирах ги по буква из ливадите
сред шепота на разцъфтелите цветя,
в горите,
сред аромат на диви горски ягоди
и в планината,
сред песните на ручеи пенливи.
Шлифовах ги в дни знойни и горещи,
в безсънни и студени нощи
на времето с голямото търпение.
И нека те сега блестят за тебе
с магичния си блясък,
и нека да те радват.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

НЕ ГАСНЕ

НЕ ГАСНЕ

След залеза златист
лилавата река на сенките потича.
Загубил своя блясък,
под мен шуми градът
с вечерните си грижи.
Там някъде,
сред сънните дървета,
в покоя на дома си тих,
ти може би четеш
поезията ми сега,
потънала в мечти.
А моята душа
за теб тъгува,
за погледа ти мил,
за думите ти топли,
за ласката ти нежна,
за звънкия ти смях.
Дъхът на слънцето замира.
Денят угасва бавно,
но моята тъга по теб
не гасне.

сряда, 1 юни 2011 г.

ИСКАМ

ИСКАМ

Да бъда искам светлина
в зениците ти топли,
шевица пъстра
в дрехата ти везана,
колан от сърма
върху тънкия ти кръст,
седефен гребен за косата ти,
рубинен пръстен на ръката,
пантофка сребърна
на нежния ти крак
и мисъл в мисълта ти,
за да те имам винаги.

ЕЛА

ЕЛА


1.
Ела, при мен –
полето е за двама днес.
Ще се изправим в него
съвсем сами на този свят,
а чучулигите над нас
ще пеят и с крилца ще трепкат
изваяни от вечност.
Светът ще бъде само песен.
Зелената вълна на младата трева
ще вее грива в грейналия ден
и ще усетим в този миг блажен
душите ни как в птици се превръщат
и как към щастието си излитат.



2.
Душа и тяло – праведност и грях,
намират в любовта ни помирение.
Несъвършенството у нас напред ни движи
и кара ни все още да очакваме, да търсим
и да намираме все нови върхове
за своите мечти.