ДА ВИДИШ ЩАСТИЕТО СИ
- Хайде, сънливко, събуди се!
След тези думи усети леко разтърсване на раменете. Повдигна натежалите си за сън клепачи и я видя разрошена, надвесена над лицето му.. Разтърка очи и се размърда.
- Какво си се развикала толкова рано? Не стига, че не ме остави цяла нощ да спя, ами сега пък ме вдигаш да ставам толкова рано.
- Ще спиш когато остарееш. Сега ще е голям резил да оставя това младо силно и здраво тяло да се излежава в бездействие.
- Като те гледам каква си рошла се питам как можах да се влюбя в тебе? – шегува се той. – Отгоре на това си и досадна, не ме оставяш да поспя. За къде си се разбързала толкова?
- Как за къде!? Нали решихме преди да се заловим за работа да разгледаме града.
- Само ако знаеш как ми се спи…
- Сега ще те разсъня – мушна се под завивката тя и започна да обхожда тялото му с нежните си ръце.
- Ей, толкова си ненаситна, ама не мога да ти устоя – мушва се под чаршафа при нея.
Боричкане, смях, затишие, учестено дишане, блаженство…
- Сега да ставаме.
- Предпочитам да прекарам тук деня си в леглото с тебе.
Като вижда, че думите не вършат работа издърпва със замах чаршафа от леглото и това вече дава желания резултат.
След утринния тоалет хапват набързо каквото е останало от вечерта и се приготвят да излизат.
Той винаги я преварваше да се облече и обичаше да наблюдава суетнята й пред огледалото.
Новата рокля й стоеше чудесно. Помогна й при ритуала със слагането на бижутата. Толкова хубаво й стоеше колието на нежното вратле, че предизвика умилението му и не се стърпя да не го целуне. Гребенът трудно влизаше в дългата й буйна коса, в която пръстите му обичаха да се ровят. От рошлата допреди миг, не остана и следа. Пръсна парфюм в косата, сложи червило на устните. След това пъхна изящните си крачета в обувките с висок ток, с което те станаха още по изящни и преметна малката си кокетна дамска чантичка през рамо.
Обзе го неизпитвана радост, докато наблюдаваше всичко това. Нещо повече, изпита дълбоко чувство на гордост, че тази млада и красива жена ще бъде с него в този непознат град.
Не се стърпя, грабна я на ръце, завъртя я в обхваналото го вълнение и когато погледна в огледалото, застина. За пръв път виждаше щастието да го гледа в очите, приело неговия образ.
- Обичам те.
- И аз тебе.
След това те изхвърчаха на улицата и се впуснаха да разхождат любовта си в непознатия град.
Публикации
