Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 27 юни 2011 г.

ДЪЛБОКА НОЩ

ДЪЛБОКА НОЩ


Дълбока нощ.
И дълга.
Най-дългата
и тъмната –
погълнала луната,
затулила звездите,
захвърлила света
на тъмнината
в сянката студена.
И в полунощния й час –
ни вчера, нито утре.
Аз в него, изтерзан,
в леглото се въртя
прегърнал
най-голямото
безсъние.
Безкрайна нощ
изтрила светлината,
откраднала надеждите.
Потънал в нея,
без порив, и без мисъл –
дори не се опитвам
да търся някакъв
житейски смисъл.
И в мъртва тишина –
безлуние,
и моето отчайващо бездумие.
Дълбока нощ,
в която не познал ме,
сънят край мен минава,
ръка в ръка със нея
и заедно, без мен,
ще влязат в идващия ден.