ДНЕС ДУМИТЕ МИ

ДНЕС ДУМИТЕ МИ


Днес думите са струните
на моята китара –
те ноти са за песните
политнали към тебе
и извор са
от моята земя към теб потекъл.
Днес думите са светлината
от слънцето на моята душа,
която те целува.
Днес те ключето златно са
за тайните на вятъра,
за шепота на цветовете
и за загадъчния мирис на цветята.
Днес те са онзи топъл полъх,
тъй щедро галещ твоето лице.
Те огън са
запалващ пламъка в сърцето,
багрилото,
което изрусява буйните жита.
Днес те са истината за нещата,
надежда са и път към любовта –
извезват те
мълчанието на небето
и с ластовичи полет
проправят път към твоя хоризонт.

НА ЮМРУК ЧАЛ

НА
ЮМРУК ЧАЛ


Това е той, върхът.
Юмрук чал –
старопланинския гигант –
баща на върховете;
за мисълта пристанище,
за погледа опорна точка,
за тялото копнеж.
Изкачили се тук,
превръщаме се в хора-птици
на гранитното му чело.
Тук часовете
поставят многоточието дълго
на мигове красиви и бленувани.
Над нас е само синевата,
над нас е само слънцето горещо.
Върхът е увенчан
с молитвения ореол
на облаци-поклонници.
Сред тях се реят блудните души летящи,
забравили умората,
забравили телата ни пълзящи,
намерили простор за волния си полет.
Танцуват мислите ни бързотечни
под музиката синя на всемира –
душите следват
или следват ги душите.
Във всеобхватна светлина
под нас се люшкат хоризонтите далечни
в един безкраен шепот със самата вечност.