четвъртък, 3 май 2012 г.
АКО ЗА ДЪЛГО
АКО ЗА ДЪЛГО
Ако до мене помълчиш
и поглед в погледа ми дълго спреш,
детето живо в мен ще видиш.
Едно подстригано момче ще видиш
с развят от вятъра перчем, разрошен,
с вратленце тънко,
обуто в къси панталонки
и с разранени колене,
което полета на облаците следва,
в ръцете с пеещата птица
на своята мечта.
Ако в зениците ми поглед потопиш
за дълго
ще видиш как това момченце
през дните си подтичва с песен,
как то рисува своите рисунки
с най-звучни багри от дъгата
и как със стиховете си расте,
докато си говори със цветята
в свят от невидими неща.
Ако до мене помълчиш
и поглед в погледа ми дълго спреш,
детето живо в мен ще видиш.
Едно подстригано момче ще видиш
с развят от вятъра перчем, разрошен,
с вратленце тънко,
обуто в къси панталонки
и с разранени колене,
което полета на облаците следва,
в ръцете с пеещата птица
на своята мечта.
Ако в зениците ми поглед потопиш
за дълго
ще видиш как това момченце
през дните си подтичва с песен,
как то рисува своите рисунки
с най-звучни багри от дъгата
и как със стиховете си расте,
докато си говори със цветята
в свят от невидими неща.
Абонамент за:
Публикации (Atom)