Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 20 март 2011 г.

ОЦЕЛЯВАНЕ

ОЦЕЛЯВАНЕ

Ту тук, ту там,

отвяваха ме ветровете

на не една заблуда.

Изгубвах се къде ли не.

В пространства непознати

отвяваха ме блянове неутолими

сред кръговратите на буйни страсти.

И сенките на не едно проклятие,

за мене залепени,

се влачиха в праха

на моята Голгота.

Пресичах пътища злокобни,

съмнителни пътеки

забравили отдавна шепота на стъпки.

Повдигаха ме и ме носиха стихийно

безмилостни вихрушки на съдбата,

в който костите ми пукаха от болка.

На дните мътните въртопи ме поглъщаха

и ме изплюваха безпаметен,

забравил светлината.

Избрал невярната,

сред верните посоки,

в горещи дни студен се скитах –

треперещ, топлина раздавах.

Но винаги при себе си се връщах

и оцелявах пак, и оцелявах…



Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

В ДЪЛБОКИТЕ ПРОСТРАНСТВА

В ДЪЛБОКИТЕ

ПРОСТРАНСТВА

Със своето гальовно цъкане

часовниковите стрелки,

уж безобидно

и някак между другото,

на ситен прах

ще смелят отреденото ни време,

на малки глътчици

до грам ще го изпият.

В дълбоките пространства

на безпаметното време

изпразнени от смисъл ще потънем.

Ще ни затиснат тонове от тишина –

дълбока тишина, в която

дори и споменът притиснат

под тежкия й похлупак

ще бъде бездиханен.

Сълзите няма да помогнат

и затова се усмихнете.

Било е мрак –

ще бъде светлина –

след нея пак ще дойде мракът…

Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:

ВОЙНИЦИ НА ВРЕМЕТО

ВОЙНИЦИ НА ВРЕМЕТО

Секундите – войници на минутите,

за миг покой не знаят,

и все летят, летят напред.

Минутите, войниците на часовете,

задъхани вървят, вървят, вървят.

И часовете,

войниците на денонощията,

не спират бързия си ход.

А дните,

на месеците верните войници,

в колона непрекъсната се движат

по пътя бял на календара.

На месеците стройните войници

попълват полковете на годините.

Годините в дивизии сплотени

на вековете са войници смели.

На своите хилядолетия са войни

изминали и бъдни векове,

които крачат в тежкия си дълъг поход.

Хилядолетията са големите калени войни

на времето в забавения марш.

И ние малките, войници на живота,

с летяща крачка бием крак,

по неговия твърд излъскан плац,

без песен и без знамена развети.



Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)