Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 4 февруари 2011 г.

НА МОЯ ЛУНЕН БРЯГ

НА МОЯ ЛУНЕН БРЯГ

На моя лунен бряг стоя,

загледан в празното пространство.

Бряг лунен,

като луната бляскав и измамен.

Бряг в който блъскат неуморните вълни

на моето усилие за щастие.

Като луната,

животът е изменчив.

И като нея

се крие щастието винаги от мен –

зад облака на делника,

в мъглата на житейските проблеми.

Над мене пак блести небесното светило,

сребри край мене моя бряг ронлив

под тежките ми стъпки.

Измамна ли е светлината

или измамни сме под нея ние,

или брегът ни е така аморфен?

Луната свети с непривичен блясък,

иносказателно или пророчески?

Люлее в люлката си спящите треви,

илюзиите ни люлее

в приспивната си лунна песен –

омесва бавно в часовете си броени

очакваното утре

със сдъвканото провалено днес.

А аз от неизменния си бряг,

закотвен най-надеждно в него,

загледан в кръглия й лик,

за кой ли път,

въздишам пак по невъзможното

облегнал гръб в издишващото днес,

краката си провесил

във вдишващото утре.