Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 19 февруари 2011 г.

КОГАТО САМОТАТА ТЕ ПРИТИСНЕ

КОГАТО САМОТАТА
ТЕ ПРИТИСНЕ

Когато те притисне самотата

в часа на болка и тъга –

не се предавай,

не унивай,

а вдигни глава.

Не бързай чашката да хванеш,

не й се доверявай –

измамна е утехата й кратка.

Вместо това,

съня извикай –

отдай му се докрай,

гмурни се в него безрезервно.

Ако не може да те чуе,

до спомен мил седни –

склони глава на топлото му рамо.

Когато те притисне самотата

и влезеш в улица без изход,

седни и напиши писмо

до онова момче далечно,

което някога си бил.

За мъката и самотата му пиши –

то ще те разбере,

то вярва много в тебе още.

Когато те притисне самотата…



РЕКАТА

РЕКАТА

Там долу, в низината,

върбите са прегърнали реката –

сега тя влачи мудно

притихналите си води.

Реката днес е мълчалива

и не споделя нищо с бреговете –

единствено на рибите

разкрива своите безбройни тайни,

защото знаят да мълчат.

Реката,

понякога е мой приятел –

понякога

с надменност ме поглежда.

Реката вечно е в движение –

край мене неизменно си тече,

но не изтича тя –

край нея аз изтичам.