Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 10 декември 2010 г.

СЕНКИТЕ


След светлината крачат сенките. Тези неизменни нейни спътници ще се явяват като противовес, конт­раст, везна. Сенките са най-достойните помощници на светлината в рисуването на всяка форма. Сенките поз­нават и падението, и възхода: познават свиването и влизането чак до корена на формата - те са едно пулси­ращо сърце, махало, разлюляно по волята на слънце­то. И имат свое битие, противно на общоприетото: най-напред са големи, а после се смаляват. В края на деня им окъсява дрехата и я раздират. Покой намират едва след залеза на слънцето, когато попивателната на нощта погълне всичко в дълбокия си сън. Заспиват най-спокойно, защото вярват в своето прераждане - след всяка тяхна смърт, започват нов живот. И пак големи­те промени - от дълги, сенките ще станат къси, а късите отново дълги във вихъра на кръговрата на жи­вота.