Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 6 юли 2011 г.

ФРАГМЕНТИ 14

ФРАГМЕНТИ 14


* * *
В реалността ме гледат като уникат –
нима в реалното съм толкоз нереален!?

* * *
Не се поддавай на умората от вчера
и забрави за вчерашната истина,
за вчерашната мъдрост.
Не топли вчерашното слънце.

* * *
Унило диша миналото зад гърба ми.
Там нека диша, няма да го жаля,
защото изгревът сега към мен върви
и вчерашното губи смисъл.

* * *
Не ме напуска чувството, че щастието
избира слепешком онези,
с които най-дълго ще танцува.

* * *
Събужда се Троян –
към планината улиците му ме водят.
Потропва тротоарът с туристически обувки
и сякаш къщите се сгърбват по баирите
нарамили огромни тежки раници.

* * *
Откривам радостта
и удоволствието от живота
дори в една размахана опашка
на кучето загледано в очите на стопанина си.

* * *
Цветът е винаги красив –
дори когато е на трън.
И плодоносен е, и ароматен,
и от пчелите е желан.