Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 6 февруари 2011 г.

ПЪТЕКИТЕ НА ЩАСТИЕТО

ПЪТЕКИТЕ

НА ЩАСТИЕТО

Пътеките към щастието

се оплитат

в един безкраен лабиринт

или на възел се завързват.

Превръщат ме в човек

незнаещ накъде върви.

Кръстосват се посоките,

разпадат се

сред непознатото пространство.

В неяснотата си не съм самотен –

край мен стъписаните са мнозина.

С тях всичките

и аз ли на всемира съм палач?

И друго днес се питам:

Възможно ли ще бъде някога,

ако случайно го намерим,

от чашата на щастието си

да пием,

без някого да нараним?