Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 18 март 2011 г.

В ПРЕДПРАЗНИЧНАТА ВЕЧЕР

В ПРЕДПРАЗНИЧНАТА

ВЕЧЕР

В предпразничната вечер

сняг празнично вали.

И грейнали с украсата си пищна

се кипрят пъстроцветните витрини.

А мене празникът ме е забравил.

И само уличните лампи,

останали си с делничния блясък,

към мен са снизходителни –

не забелязват тъжните ми крачки

и отеснялата ми стара дреха.

Под тях един врабец самотен,

по белотата на снега,

с крачка изписва празнични послания –

навярно търси съпричастност.

И нека да ни е утеха,

че в самотата си не сме сами.

В предпразничната вечер,

градът е шумен,

празнично блести

и заслепява моите очи.

Какво като е празникът ми тъжен –

нали си имам празничните делници?...