Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

СНИМКА ЗА СПОМЕН

СНИМКА ЗА СПОМЕН

Полъхна хладен вятър. Тихата му въздишка отрони позлатени листа от върховете на дърветата. В едно с тях, по изпечената от лятото земя, затопурка весел орехов дъжд. Ореховата градушка се изсипа изневиделица, събудена от немирника-вятър. В прегръдката на есента всичко вече е презряло и прибрано - това са последните плодове. В бъчвите, виното кипи и изпробва силата си. Облаци, като бели лебеди, се носят в избистреното небе, прекършили мечтите си за хубаво време. А слънцето, обезсилено, гледа тъжно към мен, в меланхолията на окъселия уморен ден. Угаснал е златният блясък на стърнищата, превърнати в черни угари. Само есенните огнища в клоните на ореховите дървета още дотляват по синурите в угарта.
Един гарван стои изправен сред браздите, като фотограф. Черният му официален фрак подмамва слънцето да се покаже иззад облака и светлината озарява за снимка цялата земя. Това е неговият миг. Ще снима гарванът оранжевите орехови дървета на фона на червения залез. На снимката, под клоните на старите дървета, сред ореховия дъжд, с пълна торбичка с плодове в ръка, ще съм и аз, изправен в есента - една снимка за спомен от този благословен ден.

Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)