ДНИТЕ

ДНИТЕ


По мравешката си пътека
забързано минават дните.
Еднакво си отиват –
щастливите и празно-скучните,
и с тях,
добро и лошо преминава.
Прииждат нови
без да знам какво ми носят.


* * *
Днес чашата ми пак е празна,
но аз не се отчайвам.
В желязната захватка на ръцете
проскърцва тъжното стъкло
с гласа на нищото.
На едри глътки пая си изпих –
сега ще гледам в чашите на другите.
И ако много пък ми дотежи,
със сълзи ще покрия дъното на своята,
за да не бъде празна.


* * *
Със стари мисли в стари чувства
аз няма да се върна в новия си ден.
С дъжда на моите мечти
ще преброя капчуците на щастието.
Към южна, топла светлина
излита птицата на моята душа
в една посока нова.

РАЗСТОЯНИЕ

Завързан в теб надеждно
със сърдечен възел
през времето минавам
в най-дълги разстояния.
В съня ми си до мене
и в път до мене крачиш.
И все така безкрайно
през разливи широки
усмихнат или тъжен
по нишката на чувството
към теб вървя задъхан –
вървя,
вървя с надежда.
Пространството разделяло,
а мене с теб ме свързва
по здраво и от близост.
Уж времето лекувало…