ХОРИЗОНТ

ХОРИЗОНТ

Безкраен хоризонт.

Додето погледа ми стига,

изпълваш всичко ти.

Хоризонт –

между небето и земята

една делителна черта.

А зад чертата –

вледенен,

там хаосът космичен,

поглъща всичко с гравитацията си.

Космични дълбини,

в които няма да те пусна –

ти тука си ми нужна, на земята,

при камъка, мъха, водата чиста

и бледосинята бездънна вис.

И кой съм аз,

коя си ти?

Кои сме ние,

в утробата на майката земя?

Какво вещае нашето зачатие?

От хоризонта идват всичките въпроси –

от него идват всичките съмнения.

Когато си до мен,

въпросите загубват смисъл.

Застана ли до тебе, зная кой съм –

прозрачна твоя сянка,

над която властваш.

ДЪРВО НА ХЪЛМА

ДЪРВО НА ХЪЛМА

Виж онова дърво, изправено в самото чело, на този хълм висок пред нас. Забива то небесния си корен на стъблото, в гръдта на топлата земя и корена на своята разклонена корона, в широката небесна нива. И сякаш е проводникът по който, двете безкрайности енергиите си обменят, преливат се едната в другата. Велико е дървото в позата си импозантна. Изправено на мястото си стратегическо, дървото самочувствие излъчва. Окъпано от светлина, то гледа отвисоко, прегърнало два свята. И виждам аз, как слънцето от своите божествени селения, от клон на клон се спуска, към закопнялата земя за ласката му нежна. И сякаш стъпила на раменете му сияйни, се спуска с него и самата пролет, и от короната, чрез ствола и чрез корените, разлива се по цялата земя. И ако още малко тука постоя, ще си остана с впечатлението, че красивото дърво, в челото на оголения хълм, е първоизточникът на вълната нова на живота идващ с пролетта.