Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 6 април 2011 г.

КЪМ ИЗВОРА НЕБЕСЕН

КЪМ ИЗВОРА НЕБЕСЕН

Виж борът над главите ни – огромният чадър, предпазващ ни от парещите въглени на падащи звезди. Виж борът над главите ни – израства сякаш той от тишината на самата нощ. Не са ли клоните му пътища разпънати към всичките посоки на небето? Сега шишарките по тях са тъмни силуети, угаснали слънца. Те в себе си са притаили ядрата малки на живота.

Гласът ми шепнещ е вечерен вятър, просъскващ в тънките иглици, на боровите връхчета. За теб разтварям мълчаливо аз шишарката в дланта си – като сърце пулсира в нея тя, като сърце събудено от топлите ми чувства. Със семенцата на шишарката, ще мога ли да назобя охолно коня сребърен на месеца, изгрял над боровия връх? Юздата му оставям в твоите ръце. Когато искаш можем да поемем на далечен път, към извора небесен на галактиките, далеч от всички земни грижи, там, където всичко е възможно.