ФРАГМЕНТИ 5
* * *
Когато остарее тялото,
когато отеснее за вечно младата душа,
то тя като крадец от него ще офейка.
* * *
Погледна ли небето
все още виждам облачния замък на мечтата си
и с вятъра усещам покрай мене да прелита
на детството ми птицата красива.
* * *
Най-сигурният сейф е паметта.
Ключалката й никой
не може да разбие и да го ограби..
Единствено опасният крадец
е сметката закрита на живота.
* * *
Омразата – необитавана земя е.
Дори и бурите и дъждовете я отбягват.
Там никога искра живот не трепва –
зловонието й прогонва всичко.
* * *
Отиват си нощта, сънят, а светлината
изтрива блясъка и на последната звезда.
Съвсем, съвсем е тънък вече мракът.
Като нощта животът бързо отминава –
особено прекараният в сън живот.
събота, 21 май 2011 г.
ЗАБРАВЕН И НЕНУЖЕН
ЗАБРАВЕН И НЕНУЖЕН
Забравен и ненужен
в глъхнещата вечер
вървя по улицата оживена
за всички непознат
и толкова далечен,
от всичко отчужден.
Луната слиза върху раменете ми -
другар на моята душа,
която някой ден
ще я потърси и повтори.
Излъчващ лунна светлина
вървя сред къщите
и болката от самотата пак
при хората ме връща.
Очаквам все
да спре на мене някой
поглед най-доброжелателен,
очаквам кимване с глава,
усмивка -
най-сладката троха живот,
която сили ще ми влее
да мога утрешния ден да преживея.
Забравен и ненужен
в глъхнещата вечер
вървя по улицата оживена
за всички непознат
и толкова далечен,
от всичко отчужден.
Луната слиза върху раменете ми -
другар на моята душа,
която някой ден
ще я потърси и повтори.
Излъчващ лунна светлина
вървя сред къщите
и болката от самотата пак
при хората ме връща.
Очаквам все
да спре на мене някой
поглед най-доброжелателен,
очаквам кимване с глава,
усмивка -
най-сладката троха живот,
която сили ще ми влее
да мога утрешния ден да преживея.
Абонамент за:
Публикации (Atom)