Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 27 юли 2011 г.

В ПЛАНИНАТА

В ПЛАНИНАТА

1.

Голямото небе над Кадемлията

радушно ме приема

под своя син покров

и ме завива

на облаците с балдахина мек и бял.

За мен върхът разтваря

прозореца на грейналата висина

и пуска бялото хвърчило на надеждата

след птицата на мисълта ми.

2.

Сред аромат и многоцветие

откъсвам осветени мигове от вечността.

Нагазил пеещи треви

вървя по билото прехласнат

от бликащата красота.

Аз крача вдъхновен, усмихнат

до рамото на лятото,

което преминава

през своята повратна точка,

като живота ми

и търси своята поанта ясна.

3.

Гласът на славея

събужда ехото на планината.

Отметнал окъсялата завивка на деня

аз ставам бодро,

наплисквам си лицето с изгрева

и тръгвам

по бялата пътека към върха.

Към радостта си тръгвам,

където в синята прегръдка на пространството

ме чака щастието

на лятна птица с топлото безсъние.

В ПЛАНИНАТА

1.

Голямото небе над Кадемлията

радушно ме приема

под своя син покров

и ме завива

на облаците с балдахина мек и бял.

За мен върхът разтваря

прозореца на грейналата висина

и пуска бялото хвърчило на надеждата

след птицата на мисълта ми.

2.

Сред аромат и многоцветие

откъсвам осветени мигове от вечността.

Нагазил пеещи треви

вървя по билото прехласнат

от бликащата красота.

Аз крача вдъхновен, усмихнат

до рамото на лятото,

което преминава

през своята повратна точка,

като живота ми

и търси своята поанта ясна.

3.

Гласът на славея

събужда ехото на планината.

Отметнал окъсялата завивка на деня

аз ставам бодро,

наплисквам си лицето с изгрева

и тръгвам

по бялата пътека към върха.

Към радостта си тръгвам,

където в синята прегръдка на пространството

ме чака щастието

на лятна птица с топлото безсъние.