Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 15 април 2011 г.

ЗАЛЕЗ

ЗАЛЕЗ

Денят е тъжен –
залязва ярколикото му слънце.
Печал от облаците се отцежда.
Залязващото слънце
е скъсаната струна
от инструмента звучен
на меката вечерна светлината.
Една писклива сова
над мен прелита с убеждението,
че тя е глътнала с гласа си слънцето,
че тя ще е първопричината
за идването на нощта.
Така ми заприличва тя на някои хора,
които все си мислят,
че заради тях изгрява слънцето.
Червените сълзи на залеза
изсъхват бавно по лицето на небето –
тъгата се стопява в меланхолията
на придошлата вечер.
Тя идва с теменужни сенки,
с дъх на покой и на забрава –
след нея черен плащ развява мракът.
В прегръдката му кадифена
топи се силуетът ми
на залезния хълм изправен
под озвезденото небе.
Остава само мисълта ми неподвластна
в неотменимите колизии
на сянката и светлината.
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети:
Абонамент за: Публикации (Atom)