Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 17 ноември 2010 г.

ПОЕТЪТ

ПОЕТЪТ

Поетът може да нафантазира най-невероятни образи и може да роди какви ли не метафори и строфи. Той сътворява светове и може да даде живот на сухото дърво, да влее дух на камъка, а от звездата да направи украшение. Поетът може с думи да измисли всичко. Но като всички и той остава пътник без подслон, пред нямата врата на идващата смърт. С върха на своето перо опитва да се закачи за праговете светли на живота, ала успява да отскубне само мъничко перце от птиците на отлитащите мигове от светлина.
Животът все не ни оставя време да се полюбуваме на нечия радост, на красив пейзаж, на цъфнало в тре¬вите цвете и не успяваме да кажем блага дума на човека до нас, да дадем къшей хляб на гладния, вода на жадния, и с трохите от трапезата си да нахраним птиците. Това ще го направи само той – поетът. Майсторът на думите върви през света с усмивката на зората, с широко отворени очи и длани, и нищо не задържа за себе си — полученото го раздава на другите. В едната му длан гнезди тишината, а в другата светлината. Аурата му е летеж и песен, душата му балсам целебен. В сърцето му е вечно всесезоние. Поетът може с думи всичко да разкаже и да направи, и измисли, но само не и любовта за себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар