Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

КРЪСТЪТ

КРЪСТЪТ

Ако се вгледаме внимателно в звездното небе, не­волно потръпваме пред неговата величавост. Изправе­ни сме пред невъзможността да си представим безкрай­ността на Космоса, на необхватността и многообразието на процесите и явленията в него. Обхваща ни чувство­то на малоценност, на незначителност и нищожество, и си задаваме въпроса за смисъла на човешкия живот в тази всеобхватна безпределност. Човекът е само една невидима прашинка в грандиозните съзидателни и разрушителни процеси във Вселената, в живота на галакти­ките, на галактичните и свръхгалактични купове.
Но бихме могли да насочим вниманието си и в микрокосмоса, в невероятно интересните колизии на елементарните частици. И колкото е необхватен светът на безкрайноголямото, толкова е необхватен той и по пътя към безкрайномалкото. Човекът е мост между тези две посоки. Самосъзнанието стои в центъра на тези две безкрайности и се опитва да ги приобщи една към друга. В този център човекът търси истината за нещата, пре­върнал се в мярка на две диаметрално противостоящи си крайности. Затова може да се каже, че кръстът е пресичане на безкрайно голямото с безкрайно малкото. В пресечната им точка стои човекът, като свързващо звено, туширащ взаимното отрицание на тези два свя­та, звеното което ги свързва и обръща посоките им ед­на към друга. Безграничността има своята неопределе­ност в пресечната точка — нулевата точка на посоките към микрото и макрото.
Измамно е усещането, породено от несъвършенст­вото на човешкото познание и зрение, че ако тръгнем по късата, хоризонтална греда на кръста, ще стигнем по-бързо и по-лесно края на посоката. Всъщност край няма. Едната линия върви по вертикалата, а другата по хоризонталата на безкрайността. Късата е по-къса само символично, за да определи посоката на безкрайно мал­кото. Съдбата на човека е да гравитира в допирната, пресечна точка на тези два абсолюта и не може да изле­зе извън границите си.
Кръстът е пресечна точка на рационалното и емоционалното начало. Можем да го разгледаме и като пресечната точка на материалното и духовното в човека. Той е равновесната везна на противоположностите. Впускането в една от посоките води до заблуждение, до непознаване на същността на нещата, до абсурд. В точ­ката на окачването на везната, люшкането в едната или другата посока не ни засяга.
Човешкото сърце, в пресечната точка на посоките, е мярка за нещата, за добро и зло.
Светът е изграден от противоположности, които преминават една в друга и взаимно се допълват. В допирната им точка стои самосъзнанието, в което се заключа­ва неговото величие. Опорната точка в живота на чове­ка е тук, в центъра, където безкрайностите се събират и откъдето тръгват в своите посоки, където възниква идеята за посоките.
Когато в търсенето си на истината изберем да вър­вим в една от посоките, ние се устремяваме към край­ността, а крайното не съществува — съществува безк­райността.
Съществуват противоположните безкрайности и тяхната пресечна точка.
Затова кръстът въплащава идеята за разпятието и за спасението на човека.





Няма коментари:

Публикуване на коментар