Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 5 декември 2010 г.

БУРЯ

БУРЯ

Дълго спа вятърът като конник на стреме. Сепна го небесен гръм. И той заби шпори в хъл­боците на насрещния хълм. Гората простена от болка и счупени клони с грохот покриха земята. Животът беше задрямал, но се сепна от гърма. Красивата рокля на тишината бе съдрана и тя побягна гола между стволо­вете на дърветата. Облакът свъси чело. Мълния-ятаган проблесна за миг и съсече небето на две. Рукна дъжд, заплющяха води и потекоха размътени вади. Буйни и безутешни вихри развяха гриви над полето. Светкави­ца сряза тежката ръждива верига на ехото и то полудя от възторг, затъркаля гърма над стаените долища. Вър­бите над реката потръпнаха от смут пред промяната. След трескавицата тишината падна на колене. Сляха се в пороя земята и небето, болката и радостта се сляха в едно.
Бурята отмина и сдъвканата тишина се върна. Ду­шата върви нагазила в мътните локви. Кал жвака меж­ду пръстите на босите й крака. Най-тягостна е тишина­та, когато след буря минава през света с нейната сянка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар