Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 7 януари 2011 г.

ХИМНЪТ НА ЖИВОТА

ХИМНЪТ НА ЖИВОТА

Събуденият глас на кукувицата ечи. Издига се до облаците чак и ги разпитва за безкрая. Дали му отговарят нещо те, не зная. Небесна синева над нас се спуска – песенна и ненапита, в която слънцето прохожда с плахи стъпки. Сияе то над сънената планина и ни приветства с първичната си светлина. Изтича от лика му светлината неподправена и чиста, като водата на поточето от ледника над нас, платена с нямото спокойствие на отпътувалата най-невероятна нощ. Циганката-нощ, сбрала полата си развята, отръскала я търпеливо от звездното блещукане и облегнала се на рамото на месеца лъчист, поела пътя си към сенките далечни. До скоро беше времето в което, в ръкавите й дълги се заплитаха лудуващите уловени светлини, раздухвани от неуморното духало на нощния град, в което по сандалите на босите й крака искряха бистри капчици роса. Но друго е сега. Романсът й заглъхна и в одата на утрото сега от листата на дърветата, като роса се ронят сънищата им в дъхтящите ливади. Сега в магията на утрото от песента на кукувицата, на птиците, на бързия среброигрив поток, ромонещ в корените на дърветата, се ражда топлият възторжен химн на вечно младия живот. Застанал на върха, аз уча думите му търпеливо и утринната светлина струи в очите ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар