Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 11 януари 2011 г.

ЗИМА

ЗИМА


Пак стана всичко само бяло.

Загубиха се цветовете,

удавени на бялото

в пречистващия повсеместен дъх.

Часът на снеговете е сега.

Зад облаци

в небесната кошара е запряно слънцето.

И от къделите на облаците сякаш

коминеният дим заприда

бялата дългоръкавна дреха

на зимата студена.

А там отпред,

един човек загърнат в шуба,

се гуши като черна врана

в шпалира тих на уличните къщи.

Аз под безмълвното небе изправен -

един издишващ пара, тъмен силует,

стоя и наблюдавам зимата,

и размишлявам:

„Не е ли истинска дъга небесна,

прането от простора на жена ми на терасата,

във всепроникващата белота?”

Единствената оцеляла сред студа зеленина

е тази,

на посадения от мене бор в градината.

И трудно е в снега да скриеш нещо –

на бялото добре се вижда всичко,

остават и следи.

Следи, които от краката ми

повеждат в две посоки.

Коя от тях ли води до човека?

Защото другата е само

отправната му точка?

А уж е зимата сезон на яснотата.

Сезонът в който се подготвяме за следващия скок.





Няма коментари:

Публикуване на коментар