Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 14 януари 2011 г.

КОГАТО ВЗЕМАХМЕ ЗАПЛАТИТЕ

КОГАТО ВЗЕМАХМЕ ЗАПЛАТИТЕ

Днес дадоха заплатите и хората са радостни. Макар за ден лицата им са озарени от доволство. След работа ще влезем вкъщи с пълни чанти и почерпени. Ще бъдат сметките за ток, за парното, за телефон, платени и ще опитаме да заделим една банкнота за мечтата си. Така животът преминава – на път към някоя мечта. И колкото вървим към нея, комай тя все по-далечна става. Все има нуждата да се пести за нещо много важно. Но надали ще можем със спестеното усмивка да си купим, поглед мил, алея, пролетна трева и цъфнали цветя из нея, един далечен изгрев, самотен залез над сведения покрив на мечтата. Ще можем ли да купим в часа на тежка скука, звъна на телефона; забързаните стъпки на жена чиито токчета да спрат до нашата врата, летеж и глас на птица пееща единствено за нас? Ще можем ли? Ще можем ли, когато океанът тих на сънната забрава, с вълните си разпенени, докосне върховете на обувките ни и отмие следите ни оставени по пясъка златист, да кажем, че сме били щастливи? Или ще се окаже, че със спестените пари, спестили сме възможността да сме щастливи?

Няма коментари:

Публикуване на коментар