Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 29 януари 2011 г.

СВЕТЛИНАТА

СВЕТЛИНАТА

Събудени от светлината косове кълват в дланта на утрото зрънцата на последната си песен. Приижда лятото, разлива се от топлите ръкави на широката си и удобна дреха. Като река от тях изтичат гласовете на тревите и аромати на проходил цвят, на цъфнали липи. Там някъде, напред, по росната трева, прокарва своята пътека млад косач, към росната ливада на деня си. Изплашени от леките му и чевръсти стъпки, от сънните треви излитат подплашените яребици на мечтите в разбуденото небе. В очите му гнезди сияйната свободолюбива светлина. Ласкатели на светлината, ухажори, сега не са й нужни – тя с радост носи мисията си в света и нейното достойнството виждат всички. Красавицата светлина – на слънцето най-хубавата дъщеря, любимка на земята и живота. А по професия е тя художничка – рисува и извайва лицето и цвета на всяка форма, и слага в човките на косовете звуците – ехтящите тържествени фанфари на живота. От изворите й потича красотата, самата извор на нестихващото вдъхновение. И всеки се домогва до приятелството й, и търси нейната ръка протегната, да може с нейна помощ да премине, по стръмната пътека на живота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар