Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 1 април 2011 г.

ЖИВЕЯ ПОД ДЪГАТА

ЖИВЕЯ ПОД ДЪГАТА

Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти изпращам – това са белите писма на мисълта ми. Погали ли те топъл дъжд, помилва ли те нежно клонка с цвят, окъпе ли те в аромати, да знаеш, че това съм аз. Когато спиш навън и облак ти направи сянка и бди над сладкия ти сън, да знаеш, че това са жадните ми устни, разтворени за твоята целувка. Когато вятърът с перце лицето ти погали – това е топлото ми издихание, което те обгръща.
Ти можеш всичко да поискаш под свода райски на небесната дъга, небето щедро е, ще те дари. Но могат да се искат само възвишените Божии неща – земята забрави с напразните й обещания. В града на облаците може всичко. Но как, но как се стига там – това дори и аз не знам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар