Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 13 април 2011 г.

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАСПИ

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАСПИ

В нощта се носи мекото ухание на липов цвят. И потопени в него, звездите дишат учестено, въртят се упоени, играят танца си блещукащ, в дълбоката вселенска тишина. Не са ли те среднощните космически пчели, жужащи в клоните край звездния пчелин? И в този топъл миг на тайнство къщите крайречни, надвесени над кротката припяваща вода, прибрали празничните пъстри дрехи на светлите си отражения, за нещо си шептят. В часа на нощно бдение водата нежна тиха музика реди и приказки приспивни пак чете на рибите. А там под старите върби просветват в мрака светулковите магистрали. Сред този аромат на пчелните мечти, отръскват къщите от себе си шума от миналия ден; свалили облачните си калпаци, изуват прашните си чехли и обличат неоновите си пижами. И гърбове опрели, те благославят в този час минутите за нежност отредени. А по калканите им гладки уличното осветление рисува с четките на сенките, красивите пейзажи на светулковата нощ. Една мечтателна луна, пробила облачния балдахин, провира сребърни лъчи да види, кой пръска тези нощни аромати в лицето на нощта. Липите не се хвалят, а тихомълком се споглеждат и прошумолява тихата им радост в короните им бухнали и пълни с птича песен. В такава нощ, когато, ухае на липа, когато блика сила за живот и се омесват миналото с бъдеще и настояще, кой, кажете ми, кой може да заспи?

Няма коментари:

Публикуване на коментар