Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 2 декември 2010 г.

МОЙ ДЕН

МОЙ ДЕН

Денят изцежда сетните си сили в облака над хори­зонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена сре­ща и едно напразно и мъчително очакване.
На кленовия лист пред погледа ми се люлее един мираж с дъха на хладна нощ и непрогледност.
Отиваш си ти, мой ден, оставил в облачната ладия сияещо последно слънчево дихание. Изпива залеза най-дългата ти сянка. Смаляваш се, стопяваш се, пред погледа ми вехнеш, избледняваш.
Ще стъпя в идващата нощ с широка твърда крачка, за да потърся всичко онова, което в тебе не намерих, с което ти не ме дари.
Мой ден, отиваш си и нямам сили да те спра. Без твоята усмивка, животът ми ще обеднее с още двадесет и четири часа. А беше ти в сърцето ми, говорех с думи­те ти, а сега тъгувам от нашата раздяла наранен, мой ден неповторим, единствен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар