Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 3 декември 2010 г.

СРЕЩА

СРЕЩА

Бог на сцената — сега е станал просяк. Ракията — спасение в беда, сега е неговата повелителка. А някога, когато в светлините на прожекторите излезеше на сцената в позната или непозната роля, залата притихваше, и зрителите губеха дъха си от вълнение и възхищение, от преклонение пред бляскавия му талант. С неподражаемостта на жестовете и интонацията на гласа, спечелваше завинаги сърцата им. На сцената заставаше пред екзалтирана­та публика, като върховен жрец и всички лоши мисли се стопяваха, изчезваха и грижи, и проблеми, от развъл­нуваните лица на хората.
Но тази повелителка, ракийката, изпиваше на вси­чки роли текстовете. И го изхвърлиха навън, затвориха за него вратите на театъра.
Сега е самотата неговата сцена — по-страшна и от тази, която можете да си представите дори насън. Безу­мен Хамлет, спрял на тротоара, не разпознал най-мал­ката и проста истина, минаваща край него.
Бил на върха на славата, сега се среща с неочаква­на позната — забравата; една приятелка, която се зав­ръща отнякъде от път далечен, за тази неочаквана и нежелана среща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар