Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

ИМПРЕСИИ 9

МОНЕТАТА

В праха, в краката на просяка, грейва една изгубена монета. Спрял на нея, погледът му засиява. Но за кратко. Той си казва: "Една монета не прави богатство. С нея какво ли мога да купя? Нищо. По-добре да я оставя тук. Ще я намери някой друг, на който тя няма да достига да си купи нещо отдавна желано. Ще й се зарадва, ще я вземе и ще я оползотвори. На мене тя няма да ми свърши работа."
И отместил поглед от нея, просякът отминава, повлякъл уморено крака по прашната улица.


ПЪЛНАТА УСТА

Работодателят е самодоволен. Той храни работниците си с топъл хляб и кебапчета. Дава им по бутилка изстудена бира. Уморените мъже лапат лакомо едри залъци. Дебелите им възлести пръсти приличат на кебапчетата които поднасят към дъвчещите уста. Няма нищо по-хубаво от пълната уста – тя не говори и никога няма да каже неприятна истина. Пълната уста измества центъра от мозъка на човека в стомаха. Уста която говори много, винаги я запълват с нещо. А може и с пръст да я затъпчат...

Няма коментари:

Публикуване на коментар