Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 29 март 2011 г.

СЛЪНЦЕ ЗА БЪДНИТЕ ДНИ

СЛЪНЦЕ ЗА БЪДНИТЕ ДНИ


Един чудак поет строеше своя Вавилонска кула към небето. Строеше я от думите на своите мечти, от думите измислени от него. Надяваше се някой ден по нея да се изкачи до облаците на небето, а може би и по-нагоре – до грейналото слънце на доброто. Точно намерените думи, които с дни той търсеше понякога, разместваше ги в пъзела на своите съновидения, превърташе ги в пъстрия калейдоскоп на търсеното съвършенство. Поставяше ги, като поредното стъпало по пътя към звездите, към извора на слънцето на нашия живот. Той виждаше отгоре как разгърдените селяни в полето, оряха и засяваха бразди и преповтаряше с ръце движението на ръцете им, и сееше в небето нови светове, родени от ума му. И на гърба си неизменно носеше едно голямо ново слънце, направено от думи, което искаше да окачи в небето, за да е светло и в нощта. Едно прекрасно слънце на което, да могат да се сгреят и бъдните ни дни.

Нагоре
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)