Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 29 март 2011 г.

ЩЪРКЕЛИ

ЩЪРКЕЛИ

Дали от този мах на щъркеловите криле се стресна зимата и сбра багажа си? Раздухаха широките криле жаравата на слънцето и то подскочи над още сънения хоризонт. Не са ли щъркеловите криле духалото на пролетта в огнището, което ражда топли ветрове? Не са ли те причината за този топъл лъх, с целувката си който буди заспалите цветя в прозявката на отминаващата зима? Долитат щъркелите пак – желани гости, незаменими трубадури на пролетното шествие. И с ударите на крилете си изпомпват зимните студени сенки, стаени по оврази и долчини; с тях напластяват светлината на прохождащо­то слънце, по цялата земя. И в утрото, откъм запаления връх насрещен, се отразява изгревната светлина, която пали бляскави огньове в стъклата на прозорците. А по събудената улица се втурват весели деца. Повдигнали глави и със сияещи лица посрещат щъркелите в своя град децата. Размахали ръце, като криле, след тях подтичват и искат всяко своя щъркел да познае и да го приветства. А щъркелите, като децата са нетърпеливи, желаят час по-скоро, да разпознаят родните гнезда.
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)