Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 7 май 2012 г.


Публикувано от в Няма коментари:

НЕ ОБИЧАМ КОГАТО

НЕ ОБИЧАМ КОГАТО

Не обичам когато
в очите ти блясъкът гасне;
мълчалива умора
когато гнезди на лицето ти.
Не обичам когато поток от тъга
наводнява деня ти,
когато през тебе минава
с подмолни течения
и гаси светлината
на твоята радост
водата му мътна;
когато оставя следи
и отмива без жал
благозвучните звучи на тишината;
когато отнася
красивите, верните думи
родени в сърцето ти.
Не обичам до мене
да бъдеш студено-разумна,
всяка дума когато
е точно премерена –
аз тогава загубвам
най-верния тон на живота си.
Публикувано от в Няма коментари:

ШУМИ ГОРАТА

ШУМИ ГОРАТА

Шуми край нас гората –
за сътворението на света разказва,
за Ева и Адам – за нас.
Гората е опиянение…
Полюшват се върхарите,
вълни на пролетта,
от мекото докосване
на топлия ветрец –
зелени върхове
в узрелите ни чувства.
Шуми любовната гора
от любовта ни озарена
и всякое листенце в клоните
е миг щастлив, надежда е,
и всяка мъничка тревичка
е връхчето на нежен поглед,
и всяко камъче
по горската пътека
е дума изтървана на възторг
от бликащата красота.
Шумят върхарите
на старите дървета,
в които приютяваме
запелите в любовен унес птички
на нашите сърца.


Публикувано от в Няма коментари:

неделя, 6 май 2012 г.

***

***
Многократното повторение
на нещата и явленията
ни дава измамната илюзия,
че нещата са
относително неизменчиви –
то създава измамното усещане
за вечност.


Публикувано от в Няма коментари:

събота, 5 май 2012 г.

В НОЩНОТО НЕБЕ

В НОЩНОТО НЕБЕ

Блещука нощното небе,
очите мами и зове за полет
пак мечтите.
В разтворената звездна раковина
седефеният нокът на луната
прокарва диря по която
пак тръгва моето
развихрено въображение
по лунната пътека на изтичащия облак.
Публикувано от в Няма коментари:

четвъртък, 3 май 2012 г.


Публикувано от в Няма коментари:

АКО ЗА ДЪЛГО

АКО ЗА ДЪЛГО

Ако до мене помълчиш
и поглед в погледа ми дълго спреш,
детето живо в мен ще видиш.
Едно подстригано момче ще видиш
с развят от вятъра перчем, разрошен,
с вратленце тънко,
обуто в къси панталонки
и с разранени колене,
което полета на облаците следва,
в ръцете с пеещата птица
на своята мечта.
Ако в зениците ми поглед потопиш
за дълго
ще видиш как това момченце
през дните си подтичва с песен,
как то рисува своите рисунки
с най-звучни багри от дъгата
и как със стиховете си расте,
докато си говори със цветята
в свят от невидими неща.



Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)