Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

ЖЕЛАНИЯТА МИ

ЖЕЛАНИЯТА МИ


Желанията ми
са многостен
с безброй ъгли.
И всеки ъгъл,
и всяка от
страните му
е неизвестност,
в която се задъхвам.

spodeleni migove :: ВИДИН

spodeleni migove :: ВИДИН

ИСТИНИТЕ ЗА НЕЩАТА

Аз истините за нещата
откривам в изповедите
на разцъфтелите цветя,
на речната вода,
на облаците и дъгата;
в бакърените барабанни струи на дъжда.
Но все остава в мен
един копнеж по невъзможното -
все ми се иска,
да стане камъкът живот.
Завинаги ли сме така устроени -
тревогата да се върти
във пропастите на гърдите?
Дъжд, капка малка.
От капката се ражда ручеят,
от ручея поток,
реката от поток
и влива се в морето.
И пак в окото ми се връща капката,
като сълза.
А аз сълза съм топла, текнала
по Божията буза.