ФРАГМЕНТИ – 8

ФРАГМЕНТИ - 8


* * *
Живея в град,
а все ме буди песен на петел
запяващ в паметта ми на разсъмване.
И гледам с погледа на селянин
изложените зеленчуци на пазара.


* * *
Петел оранжев, изгревът изкукурига.
Събуди синевата и светлината засия.
И влезе през прозореца светът при мене.


* * *
Не можете да видите света с очите ми.
И с моя глас не можете да пеете,
да чуете с ушите ми
възторжения химн на радостта от моята любов.


* * *
Далечината е прозрачни днес
като мечтата на девойка.


* * *
Душата ми – отбрулен плод
от бурята в сърцето ти.


* * *
Вълни горещи лятото разлива
и нишки златни то опъва
от моя свят до твоя свят.
И от цъфтеж,
душите преминават в зреене.

СНЕГЪТ

СНЕГЪТ

Снегът е повсеместен.
Студът, приятелят му верен
и спътник неизменен,
скова диханието на всемира.
Затрупа волята на ветровете в клоните
и укротената му сила
тогава чак замря.
Не пърха никъде живот –
кристали само
рисуват формите на битието.
А над главата ми виси
замръзналата птича песен
в една шушулка островърха.
Там някъде припуква лед разчупен
под тежестта на крачещото време.
Снегът сега е пълновластен господар.
Въпроси не задава той, не пита
отгде дошъл е и къде отива.
Не знае той,
не знаем ние също,
защо се появяваме и после,
къде в отвъд видимото отиваме.

ФРАГМЕНТИ - 7

ФРАГМЕНТИ - 7

* * *
Преди да мигнем още и
вятърът на времето
ще е откъснал
последният ни плод
от клончето зелено на живота.



* * *
Там, между облаците мрачни се синее,
една избистрена небесна тънка ивица,
самотна като мене.


* * *
Затрупа падналият първи сняг земята
с нови грижи,
макар и бели.


* * *
Раздялата с любимите е
сложен пръст
в отворената рана на душата.


* * *
Утре. Голямата илюзия.
А утре може и да няма.


* * *
Олекнах като сянка в празния си ден.
Остана само сладката тръпчивост
от отлетяло щастие, което ще ме прати
в най-тъжното изгнание на самотата.


* * *
Текат реките укротени –
обречени невести в храма на морето.