Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 10 януари 2011 г.

УТРЕ МОЖЕ ДА Е КЪСНО

УТРЕ МОЖЕ ДА Е КЪСНО

Живее най-бедно старият художник от далечния квартал. Богатството му са картините и една голяма, разцъфнала в цветове палитра. На нея майсторът прави живописните си магии с невероятно вдъхновение и създава своите невиждани светове – прави ги така, че приказките да се превръщат в най-живата реалност. Реалност осезаема, която можеш да докоснеш. На нея той не рисува, а свещенодейства. Тази негова вълшебна палитра е като небесната дъга, слязла на статива. Тя озарява лицето му с онези неотразими фини и нежни тонове, които само Бог може да сътвори в човешката душа. Когато смесва боите, художникът вижда невидимото, вижда морето, където младостта му се носи по белогривите вълни, където бе отлитнала на чайките с далечния унесен полет. Той носи на гърдите талисман - зъб от акула и често слага на ухото си eдин рапан, да чуе онзи див далечен зов на развълнуваното, необозримото море. А нареди ли картите на масата, все вижда в предсказанията път далечен, опънато от бриз платно и бяла яхта носеща се по вълните, наречена „Мечта". И чува от казиното гласа на пийнали моряци, разказващи небивали истории от славните си пътешествия, запели чуждоземски песни, непознати. В такива мигове ръката инстинктивно търси четката и я намира, за да започне онова неистово рисуване, което ражда удивителните образи в картините. Вода и вятър има в тях, и чайки, разпенени вълни, пиратски кораби, матроси кривокраки, боцмани и капитани, русалки и сирени, и екзотични острови с невиждани дървета - по клоните им заблестяват невкусваните плодове от никого; съкровища на дъното от пясъка прегърнати, със страшни октоподи и огромни острозъби хищни риби, пазещи ги най-ревниво. Какъв вълшебен свят, далечен, с дъх на водорасли - свят в който най-умело се преплитат било и не било. Той този свят и затова е толкова вълнуващ и затрогващ.
Но тези жадни и ненаситни за красота очи, горящи в огъня на цветовете, бавно губят острота и сила. И ако искате да нарисува и за вас една картина, поръчайте веднага, не губете време, защото утре може и да бъде късно.