Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 23 февруари 2011 г.

МАМИНИЯТ КИТЕНИК

МАМИНИЯТ

КИТЕНИК

Танцуват розите

в искрящи цветове

на мама в китеника пъстър.

Ухаят те и се усмихват

с усмивката й лъчезарна,

сред пръски синева небесна.

Танцуват розите

в далечния ми спомен,

когато мама ги тъчеше.

Излегнат в тяхната леха дъхтяща

аз винаги заспивам бързо,

погален сякаш от ръцете й грижовни.

Сънят ми винаги сред тези рози

е много сладък

и е спокоен, и дълбок.

ЛИСТА

ЛИСТА

Листа

като дъждовни капки капят

от развълнуваните цветни облаци

на октомврийските дървета.

Изпъват сенките до скъсване

снагите си по осланената трева.

Дъжд от листа

и кестени узрели

вали над мен

в следобедната тишина.

Но под чадъра слънчев е все още топло.

Между листата, синева небесна

гаси пожара в есенните клони.

А в нея с тъжен крак се носи

едно голямо ято закъснели птици

политнали на юг.

Окъпан в светлина,

изправен в есента,

аз виждам как

отлита с тях и младостта ми.

Листа като дъждовни капки капят –

премигване на светлината.

Листа ще има пак.

И птиците ще се завърнат.

Но младостта,

но младостта ми…