Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

ДА БЪДЕ

ДА БЪДЕ

В измислената планина на красотата,
създадена от нашата любов,
да бъдем двата най-високи върха,
два цвята разцъфтели
под пеещото слънце на живота.
Да бъдем два вековни бука
преплели клоните
във влюбена прегръдка –
прегърнали една съдба
минаваща през времето космично.
Да бъдем два пенливи ручея,
които вливат своите води искрящи
в скокливия поток на щастието.
И нека нашата любов
с гласа му неуморно да бълбука.
А бъднината с мисъл още недокосвана,
създадена от нас, за нас,
с дъха на вечността да ни обгръща,
сърцата ни да радва безконечно,
в зениците ни вечно да е жива.
Да бъде любовта безкрайна,
като небето над атлазената планина –
да бъде образ и подобие
на божията истина,
любов и мъдрост!