МЕЛОДИЯ ЗА ТЕБЕ
Как пееше кавалът ми за тебе
под зазорилото небе на нежността.
От слънцето, от планината,
във въздуха източваше с финес
сияещата нишка на живота
и я навиваше в кълбо от светлина,
сред небеса подвластни на очите ти.
Мелодия за тебе плакала и пяла,
запазена в дъха на ехото на планината,
което с болка днес, без тебе ми я връща.
петък, 22 юли 2011 г.
НОСТАЛГИЧНО
НОСТАЛГИЧНО
Къде отлитна лятото
в което всеки ден де срещахме,
в което с радост идваше при мене,
на борчетата в срамежливата прегръдка?
Къде остана веселият смях на лятото,
в което те закичвах с ярките цветя
в ливадата на моите възторзи?
Къде отиде онзи дъх омаен
на сенокосно лято,
в което се отдаваше на ласките ми
в нацъфтялата трева
с такава всеотдайност?
На времето просвирващият вятър
завинаги ли заличи пътеката към него
или потъна лятото в изстиналите дни
на младостта в дълбокото нехайство?
Къде отлитна лятото
в което всеки ден де срещахме,
в което с радост идваше при мене,
на борчетата в срамежливата прегръдка?
Къде остана веселият смях на лятото,
в което те закичвах с ярките цветя
в ливадата на моите възторзи?
Къде отиде онзи дъх омаен
на сенокосно лято,
в което се отдаваше на ласките ми
в нацъфтялата трева
с такава всеотдайност?
На времето просвирващият вятър
завинаги ли заличи пътеката към него
или потъна лятото в изстиналите дни
на младостта в дълбокото нехайство?
Абонамент за:
Публикации (Atom)