Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 4 април 2011 г.

НА ПЛЕНЕР

НА ПЛЕНЕР

Платното е бялото поле за новата ми мисъл, за топлата вълна на вдъхновението ми. Аз с четката си го докосвам с благоговението на селяк, докосващ буца пръст напролет, когато черноземът се събужда за живот, когато трябва да се сее. С очи разсявам огнените багри на страстта си към красивото и виждам как насреща овошките източват тънкостволите снаги, как те с неугасим копнеж към слънцето, с напъпилите свои клонки от пролетния вятър, ми кимат дружески, изпълнени с надежда, и сладостно предчувствие за плод. Под тях, реката уловила образите им в красиви сини отражения ги грабва и иска да ги отнесе в албума си, като подарък на далечното море. Над нея облаците в утринна позлата извършват мълчаливо своето поредно тайнство, което само посветените разбират – един обред за съпричастните към техните възторзи и копнежи. Лозята, стъпили на хълма голочел, в утринната си прозявка се изправят. Раздвижени от лекия ветрец, те правят гимнастическите упражнения със същото старание , с което аз рисувам. В движенията им усещам, как бликащата сила на живота надава вик, и виждам как крачи Трифон Зарезан с венец от пръчки лозови и бъклица в ръка, към огнения хоризонт на идващия ден, съпътстван от езическия танц, на палавите пролетни вихрушки. Ситнят, ситнят след него багрите на моята картина, да стъпват искат в неговата диря, под такта на изящната мелодия на ранобудните запели птици, в една искряща, весела картина-пролет.