КАРТИНАТА
НА МОЯ РОДЕН ДОМ
Далеч е родният ми дом.
Сега е пуст –
безчинстват в него мародерите.
Най близките ми хора, като птици,
отлитнаха завинаги от него
в един безкраен полет.
И само в сънищата се завръщам там,
където мама
последна ме посрещаше.
Сега е тишина –
смехът и говорът са само спомен.
Сега е дом на паяците само.
Градината и дворът,
обрасли в бурени и тръни,
на стъпките забравили са топлината.
Аз затова го нарисувах,
такъв, какъвто в мен живее още.
Аз затова го нарисувах –
бездомен, да си имам дом.
В квартирата го окачих
да си го гледам,
чрез него да прекрачвам
на времето в отминалите крачки.
Струи от малката картина топлината
на майчино сърце и бащино огнище,
и детски смях пространството оглася.
Струят от нея мъдростта и силата
на родната земя.
И моята картина малка
е сейф за моя свят голям,
и корен жилав здраво впит
в панела на живота.
Публикации
