Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 12 февруари 2011 г.

КАТО ГРОЗД

КАТО ГРОЗД

Аз като грозд узрял съм

в лозницата на любовта ти.

И от листата на ластарите

ме гледат лакомо

врабците ненаситни

на радостните дни.

Зрънцата ми блестят,

избистрени от зрялост

и много сладост ще ти дам.

Трептят листата в своето очакване

на чувствата сред слънчевия празник.

С тях и душата ми трепти,

нетърпеливо чака гроздобера

на сърцето ти.

ТИ СИ

ТИ СИ

Ти си моето мило момиче

дето събира в тревата

в двете си шепи росата

на своята младост,

на своята радост.

Ти си лъч подранил,

от златния сноп

на сияйното изгревно слънце,

с нежност целунал челото ми.

Аз те гледам в захлас

и се моля,

този миг да прелее във вечност;

да си винаги с мен,

да си моя,

да си ярка дъга на надеждата,

под която щастливо да крача.