Приседнал съм на камъка крайречен и слушам как слънцето говори с речната вода. От двата бряга старите върби напразно се опитват да погалят с клонки сияйния му лик, повдигат се на пръсти, слух напрягат в тишината, опитват се да чуят топлите му думи, които то нашепва вдъхновено. Водата слуша и събрала в шепи отраженията на града, нанякъде, незнайно нанякъде ги носи. И аз се питам в този миг на единение дълбоко кой ли ще бъде този късметлия, дето ще може на спокойствие да види приказните й пейзажи, записани и подредени в блестящия й видеоклип.
Едно момче, поспряло на брега отсрещен, загледано в реката, с мечтателна загадъчна усмивка, следи движението на водата – по нея праща може би далечния си поздрав, на някого когото то обича. А може би, забравило света, сега се пита, какво ли би разказала водата, ако умееше да ни говори – какво ли не видяла е по дългия си път!?
Опитвам се и аз телепатично да вляза с него в диалог, но слънчевата телепатия за мен е непонятна и момчето бързо хуква по раззеленилия се бряг след бързата вода, след литналата пъстра пеперуда на мечтата си голяма. А може би това момче бях аз!?
Оставам сам отново върху камъка приседнал - с водата, слънцето, с блестящата река. И в ромона й тих долавям шепота от думите на тези редове.
Едно момче, поспряло на брега отсрещен, загледано в реката, с мечтателна загадъчна усмивка, следи движението на водата – по нея праща може би далечния си поздрав, на някого когото то обича. А може би, забравило света, сега се пита, какво ли би разказала водата, ако умееше да ни говори – какво ли не видяла е по дългия си път!?
Опитвам се и аз телепатично да вляза с него в диалог, но слънчевата телепатия за мен е непонятна и момчето бързо хуква по раззеленилия се бряг след бързата вода, след литналата пъстра пеперуда на мечтата си голяма. А може би това момче бях аз!?
Оставам сам отново върху камъка приседнал - с водата, слънцето, с блестящата река. И в ромона й тих долавям шепота от думите на тези редове.
Публикации
