Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 13 март 2011 г.

КАТО ИКОНА

КАТО ИКОНА

В иконите –

душата на художника.

С очите им

очите му ни гледат.

А в нашите

той търси отразена радостта си.

Очаква да му кажа блага дума,

за неговия труд благословен,

очаква той с ръка да ги докосна,

и с мисъл, и с молитва да ги осветя,

очаква де си купя някоя от тях.

Но аз в магията на любовта си потопен,

от тях сега не чакам чудо да се случи –

нали е чудо любовта ни.

И подминавам равнодушно –

защо са ми,

когато ти до мен,

вървиш като икона жива?