ОТ СТИХОВЕТЕ МИ
От стиховете ми нахлуват в мене
и оживяват дни щастливи.
Присъствие на пролет в есента,
което като малко камъче
ще се търкулне в лудото си спускане
към слънчевото дъно.
Там дишат любовта
и нежността в сърцето,
там светлината озарява
изживяното с неповторима сила
под звуците от музиката на душата.
Едно присъствие в което месец май
цъфти сред аромати,
където красотата с красота се среща,
където е едно
изпуснато хвърчило пъстро на живота.
вторник, 14 юни 2011 г.
ФРАГМЕНТИ – 10
ФРАГМЕНТИ – 10
* * *
Поезията е мечта.
За сития е тя излишно бреме –
за гладния – насъщен хляб.
* * *
Човек без цел –
перце отскубнато от птица –
веднъж отскубнато,
не ще намери птицата си.
* * *
Достатъчна си ми –
аз в теб намирам чудесата си.
* * *
Светът сне е ни черен, нито бял,
светът е целият в безброй нюанси.
* * *
В леглото празно
лежи надеждата.
Тя днес е болна.
Над нея мисълта ми цяла нощ будува.
* * *
Най-сладка е от всичко любовта
замесена от бързите ръце на случая.
* * *
Каква нелепа драма –
да търсиш вечно себе си
в самия себе си.
* * *
Поезията е мечта.
За сития е тя излишно бреме –
за гладния – насъщен хляб.
* * *
Човек без цел –
перце отскубнато от птица –
веднъж отскубнато,
не ще намери птицата си.
* * *
Достатъчна си ми –
аз в теб намирам чудесата си.
* * *
Светът сне е ни черен, нито бял,
светът е целият в безброй нюанси.
* * *
В леглото празно
лежи надеждата.
Тя днес е болна.
Над нея мисълта ми цяла нощ будува.
* * *
Най-сладка е от всичко любовта
замесена от бързите ръце на случая.
* * *
Каква нелепа драма –
да търсиш вечно себе си
в самия себе си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)