Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

петък, 4 март 2011 г.

ПЕТРОВКИ КРУШИ

ПЕТРОВКИ

КРУШИ

В дворовете

узряха крушите петровки

и старците

поседнали на пейките

под тях

ги гледат с лакоми очи.

Но те за тях

са вече недостъпни –

високо са за немощта им.

В деня узрял на лятото,

като угнили круши,

окапват дните им,

окапват грижите

от раменете им провиснали.



НЕБЕСЕН РОБИНЗОН

НЕБЕСЕН

РОБИНЗОН

Аз някога вървях

по свода на дъгата.

Крака провесвах

в небето синьо на живота,

а вечер,

по въглените на звездите,

притичвах бос

по звездната пътека,

неона на луната да запаля.

В зенита на дъгата бях –

светът бе само мой.

Сега, небесен Робинзон,

се скитам –

загубил своя звезден остров,

очаквам жребия си от Съдбата.