Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 14 май 2011 г.

МЕЧТИ

МЕЧТИ


И алчният с мечти живее:
да може мляко да изстиска
от облачното виме
и от пчелите данък ДДС
да вземе,
от мравките пък
пътен данък,
от охлювите
данък сгради,
да застрахова старата гора
от гъсеници –
от мълнии, полето.
Но най-голямата
от всичките мечти е тази,
да смъкне на небето кожата.
Богатият и алчният,
в голямата си лакомия,
забравят, че като бедния,
след някой ден и друг,
на червея храна ще станат.

НЕ СЕ СТРАХУВАМ

НЕ СЕ СТРАХУВАМ

Животът ме притиска
и ме залива с неудачи.
И става все по-труден.
Над мене слънцето
все по-рядко се усмихва.
Проскърцва в зъбите
прахът от неуспехите,
но аз не се отчайвам
и не се страхувам.
И все така ще бъде
докогато
в очите на жена ми
и децата ми
усмихнат
мога да изгрявам
всеки ден.