Така са бавни сенките, едва пълзят по волята на светлината. Не са ли те онези флегматични мекушави охлюви, които изучават всяка мъничка извивчица на земната повърхност? Недейте им се сърди – такава им е същността. Не искайте създаденото да пълзи да полети. Но пък как силно е развито в тях изтънченото чувство за хумор – изкривяват и деформират силуетите на всяка форма в най-причудливия и неочакван вариант, а могат също да ви сепнат с уголемените проекции на някоя невзрачност. Умеят всичко те – да ви скъсят и удължат по своя мярка, по мярката на светлината. По цял ден слънцето рисува с и се забавлява с тях, но никога не може да ги види, защото все се разминават – те винаги пълзят в обратната посока на неговия път. Не сме ли като тях и ние – не сме ли сенките на божията мисъл?
сряда, 15 декември 2010 г.
НЕ СМЕ ЛИ КАТО ТЯХ И НИЕ
Така са бавни сенките, едва пълзят по волята на светлината. Не са ли те онези флегматични мекушави охлюви, които изучават всяка мъничка извивчица на земната повърхност? Недейте им се сърди – такава им е същността. Не искайте създаденото да пълзи да полети. Но пък как силно е развито в тях изтънченото чувство за хумор – изкривяват и деформират силуетите на всяка форма в най-причудливия и неочакван вариант, а могат също да ви сепнат с уголемените проекции на някоя невзрачност. Умеят всичко те – да ви скъсят и удължат по своя мярка, по мярката на светлината. По цял ден слънцето рисува с и се забавлява с тях, но никога не може да ги види, защото все се разминават – те винаги пълзят в обратната посока на неговия път. Не сме ли като тях и ние – не сме ли сенките на божията мисъл?
НОВОЛУНИЕ
Сега е новолуние. В него се ражда надеждата за нещо ново и не може да се спи. Прониква надълбоко в мисълта ми тази новолунна нощ с блещукащотото си мечтание на звездното небе. И уж е тъмно, а в мен проглежда всичко – откривам аз, че този свят е сянката на друг. Луната си остава все загадка, макар че стъпихме на нея. Тя пак ни залюлява в сребрист всемирен дъх и ни открива само зрънце малко от истината за живота и света.
Сега е светлината й оскъдна и проблясва уловена само в котешки зеници и забулва всичко в тайнството на тишината. Но пак ще дойдат други дни, ще потекат лъчите й като водата на река, нощта ще стане светла като ден и влюбените лесно ще намират своите пътеки; ще отънеят сенките и скритото ще стане явно. Ще бъде както е било и други път. Но тази нощ е новолунна. Сега прохожда месецът в небето и тънкият му сърп ще среже нишката на моето съмнение в добрия край на този свят.